автор: Janie

Липсваш ми!
Липсваш ми при всеки удър на сърцето.
Но най-много ми липсваш сутрин,
Когато слънцето наместо устните ти гали лицето ми.
Липсваш ми денем,
Когато забързана тичам по светлината
И света в неизменната си суета ме поема.
А вечер, когато звездите се промъкват
И надникват плахо през забързаните облъци
Ми липсваш до болка, до смърт.
Липсваш ми!
Липсваш ми в безсънните нощи,
Когато сенките препускат край леглото ми.
Липсваш ми и когато съня се промъкне под клепачите.
Липсваш ми...