Продължава размяната на писма между бъдещите сватове, които междувременно започват да разсъждават за редица други интересни неща.
Кайро, 23 ден от лунния ден Сафар
Селим до Рустан в Истанбул
Рустан паша, Селям алейкум,
Дните се изнизаха като мънистата на най-голямата ми броеница, а прескъпата ми дъщеря се завърна от обиколката на земите на неверниците. Сега като пясъчна буря помита всичките ми опити да я отведа в Александрия, за да й купя чеиз за сватбата. По цял ден седи над книгите, пресмята нещо и пише с калиграфски букви в един дебел тефтер... Мисля си, Рустан паша, че може би везирите ми са били прави донякъде - така може неземната й хубост да повехне като роза, останала задълго под изпепеляващото слънце на пустинята. Не излиза навън, не реши косата си с абаносов цвят, падаща като водопад над раменете й, не се разхожда с придворните, не се храни. Само чете. Опасявам се, че неправоверните са я омагьосали, като са сложили зли джинове в хубавата й глава, които размътват мислите и замъгляват погледа й. Понякога спира, гледа дълго през прозореца към розовата градина и мълчи. Друг път се вглъбява в поезията на Руми или на Саади, без изобщо да мисли за подаръците, с които се опитвам да я разведря. Трудно ще му бъде на сина ти да я отдели от книгите, защото съм сигурен, че тя ще ги отнесе и в харема. Поне едно е сигурно, драги ми Рустан, тя го обича така, както благонравната съпруга трябва да обича своя господар - вечер сплита сухи цветя, с които да посипе леглото през първата нощ, а понякога тайно я наблюдавам как се усмихва на фотографията му, която направи онзи алеман, когато пътувахме със сина ти към Медина. Сложила я е в драгоценната ракла, в която държи всичките си любими неща.
Има един поет-неверник, чиито стихове чете непрекъснато, а през това време мята по някой изгарящ поглед с маслинените си очи към фотографията. Аллах да ми прости, но онзи ден привечер, като минавах по чардака, случайно я мернах да чете на глас, а след това дори целуна сина ти с треперещи ръце...Не успях да чуя цялата творба, запомних само последните два-три стиха. Да си призная, дори сред неправоверните се намират хора, които мъдро са разучили тайните на любовта, макар че парите така са им замаяли главите, че мислят за тях повече, отколкото за семействата си. Та стиховете бяха:
"Вместо подарък след сватбата тиха,
всичките делници ти подарих аз
всичките делници ми подари ти
и почваше тежката сватба на дните..."
Аллах ми е свидетел, Рустан, че може би не съм разбрал всичко, но смятам, че младите ни и обични деца ще живеят заедно повече дни, отколкото са буквите в "Хиляда и една нощи". Нека Милостивият бди над тяхното щастие...