автор: joanna_vas

По вратовръзката на
тихия следобед
се плъзва погледа -
неуловимо...
Небето е до видимост
красиво,
а слънцето -
се е изтегнало лениво.

В един такъв следобед
самотата
наподобява лебед
плуващ
в топла женска длан,
а по извивката
на тънката му шия
мигът се стича
неподправен като блян...

Усмихвам се през облак
закачливо,
а между пръстите
изтеклото ...
остава.
Върху гърба на времето
с рисунък в синьо
потъваме
в сърце ... до незабрава!