автор: PETteXXXXXa

Бял и силен кон,
и на него - млад барон.

Три синджира вещици
с оковите дрънчат.
Пътят - прашен!
Змейове отвред реват!
Нощ!
Нощуват!
С тихи клетви
вълчи глутници придумват.
В лунни сенки,
старата гора танцува.
Извори потичат
с живата вода.
Огновете в пламъци
застиват.
Конвоят рицари
заспиват .
Пясъкът в часовника,
унесено е спрял.
В очите се прокрадват
въгленчета жар.
Синджири се разпадат
сякаш са от прах.
Лица се подмладяват
със момински смях.
Изворни води попиват
дългите коси,
живи пръски галят,
чакащи гърди.
Спи!
Гората спи!
Само кротки вълци
скачат във водата.
О! Неее!
Чудо!
Живата вода!
Тя направи тези чудеса?




ПП. Само това се четеше в стария пергамент, останалото беше обгоряло. Така и не разбрах на какво са се превърнали вълците скачащи в живата вода. И откъде толкова вещици, и къде са ги повели. Нищо не разбрах! Дали, защото нещата около вещиците трябва да си остават неразбираеми?

Казва ли ти някой!