автор: kamyche

Както си роня добрите думички,
както ви пея приспивни песни,
иде ми пак да стана уличник,
или в първия стълб да се тресна.
Както си пия бавно коняка,
както тъгувам с болката чужда -
ми иде да вдигна бутилката скапана
и никога повече да не се събудя.
Откакто светът се тресе от омраза,
а той се тресе от памтивека .
иде ми вените му да рязна,
вместо да се правя на лекар.

Но ще отида ейтам, под моста,
ще вия в полунощ като куче,
да изтече омразата ми от костите
и децатга си на любов да науча.