автор: MALVINA

Побелявях безмълвно,
но ти не го забеляза.
Там, горе на нашите хълмове
слънцето днес също залязва.
Отсичах от себе си жертвена плът,
но ти избра друга
за земния си мъжки път.
Застилах с мисли нощното ложе
заричах сама себе си
как друг да обичам не ще мога.
Прелитах из спомените на двама ни
по женски преглъщах,
а всъщност как само боли...
Летувах в зимите,
когато тебе те няма...
Днес вече разбрах,
аз отдавна живея сама...