автор: Mojsei

Нека простичко да ти разкажа
приказка една, но не любовна -
няма отговори да откажа,
но историята ми е съдбовна

Може би, че нощите студени
приютяват моята душа самотна,
също зъзнат вледенени
и опъват струната сиротна.

Ето и сега в мрака черен
чувам в простора името на Юра -
стон в сърцето, полъх верен:
не, не правим с нея авантюра!

-Казваш, че историята не е любовна,
но нашепваш име на жена -
може би е тя греховна
или ще доказваш колко е една?

В любов всемирна извисен,
аз познах емоцията еднаква,
а сега - от Юра покорен,
нещо по-различно ме очаква.

-О, разбирам…Ти любов с Юра преживяваш
и емоциите ти в стихията кръжат:
старото си чувство упорито отстояваш,
но и новите емоции ти тежат…

Да! Изглежда, че разбираш
всичко, на което настоявам
и въпросите добре подбираш,
но навярно вече остарявам…

Правим опит за сдобряване - пореден,
а стихия ни разделя скрито
и под натиска приведен,
нося бреме еротично - упорито.

-Липсата на огъня за теб е студ,
а си в състояне различно,
от което ставаш даже луд,
наранявайки сърце обично…

Бродя през стихията - безпътно,
а душата ми за Юра пита
и притискам си гърдите плътно,
че без нея тя се скита.

-Срещаш се с чувство ново
и обръщаш многобройни светове,
че от равнището готово,
можете да бъдете и богове.