автор: BlackCat

Денят е облякъл сива премяна
и измокрен до кости потръпва от студ.
Няма песен на птици. И изгреви няма.
В свойте мокри обувки той ходи обут.
Сред дърветата крачи - заслушан и ням.
Тъжна приказка с капки разказват листата.
Животът - изтръпнал, студен и голям,
е разстлал свойте тайни, стаен във тревата.
В наметало зелено неспалия вятър
измива очите си с жива вода -
свойте буйни коси този ден ще размята,
ще отвява, довява пак нова тъга.

Монотонна, на пръсти, дъждовна и чиста,
част от сивата дреха на мокрия ден,
по лицето ми в краски безцветни изписва
мокри щрихи тъгата и слива се с мен.