Когато полъхът на страстите
съблече свещите
пред красотата
огънят преглътна си езика
и бавно
дрехата ти падна във постелята
а после и душата
Викът ти само
как разкъса мрака
и лумнаха звезди навсякъде
В такива вечери безплътни
мъглявините
се събират в стаята
и всяка черна дупка
се превръща
във бял разкош за мисълта