автор: gumbert

Колко често от купето през прозореца
Край линията виждах аз цветя.

Аз виждах ги, но влакът бързаше напред,
И тез цветя почти не разпознавах.

И спомнях си по имена цветята,
Но сигурен бях, че остана там

Едно прекрасно цвете,
Което да си спомня аз по име не можах.

Ами ако тез цветя, видяни там от мене,
Не са видени никога от друг?

Прозрението е дадено единствено на тези,
Които могат да съзрат цветята в кратък миг.