автор: teanu

По принцип я обичам. Тишината.
Самотно уж, а всъщност топлина.
Е, може би е топлината на душата,
но твоята, уви, това е тишина.

Ако не чуваш някъде отвън и други?
Ако случайно не усетиш дъх...
Ако си сам, Вселена да си - пак би,
пак би замрял. Във стон и тишина.

Танцувам - тихо, нежно, неусетно...
А жар под стъпалата грее.
Не я усещам. Не, не е горещо.
А огъня обхваща ме и тлее...

Поспри Дете на Любовта и озари ме.
Поспри, о, Мъдрост, този си изящен валс?
Поспри със Истината да извайваш
Неясни сенки, дъщери от кал...

И приказка ти помогни ми да напиша.
И нека на децата да я дам.
И нека разберат ме, искам те да дишат
От въздуха на Свободата... с плам!

Дете ще се родя и аз от утре.
Невинно, ново. И с причатен дар,
Усмивка подарявам ти, звездица.
И се разтапям в твоя Океан.