автор: Belle

Ако трябва да се идентифицирате с някакъв предмет, какъв би бил той?

Аз реших, че ще бъда равностранен триъгълник от дърво :)

(философско есе)
Първа теза: Триъгълникът най-добре представя моя краен, но подреден човешки живот. Тази геометрична фигура има структура - начало, среда и край и изобразява моето кратко, но осмислено живеене във времето и пространството. Началото ми е биологично обречено. Аз не избирам кога и къде да се родя; кои и какви да са родителите ми. Краят е необходим. Не избирам кога и къде, как ще умра. Не ми допадат самоубииците и саможертвените герои! Моят живот е „средината" между началната и крайната точка на триъгълника. В нея аз съм свободна и затова съм в постоянен избор между добро и зло, любов и омраза, успехи и несполуки. Понеже съм човек, т.е. разумен, поемам отговорността - трите страни на моя триъгълник да са символи на здравето, семейството и държавата. Аз съм здрава, всъщност означава, че съм щастлива, че мога да мечтая, да имам цели в живота. Имам прекрасно семейство, всъщност означава, че съм обичана, че спокойно печеля и губя битки; означава, че съм „ваксинирана" да съпреживявам и съдействам на Другите. Тъй като съм равностранен триъгълник искам третата страна - държавата да е аналогична по качество на моите здраве и семейство. Затова не мога да твърдя „Живея в прекрасна държава". Тази страна в моя триъгълник ми предстои да изследвам. Сократ е казал: „Живот без изследване не заслужава да бъде живян". Прав е! Нали в държавата България искам да създам здраво семейство и да ми се родят здрави деца!

Втора теза: Равностранните фигури са емблема на хармония. Аз не съм всестранно развита личност - с ум на мъдрец, с душа на поет и с тяло на атлет. Същественото в моя живот е стремежът към равновесие - например между моите разум и чувства, между моите тяло и душа, между моя Аз и Другите. Затова харесвам същността на „равностранните неща". Обичам да карам кола по равни пътища. Предпочитам да слушам музика в равноделен такт. Уважавам равнопоставените човешки взаимоотношения. Допада ми утопията на Томас Мор за равенство. Най-много ценя най-равностранното нещо- приятелството. Надявам се в мъдрата си старост да бъда уравновесен човек. Трите равни страни на моя триъгълник са моята есенция - Homo Faber, Homo Ludens и Homo Soziologos. Моят Homo Sapiens е вписан между трите и екзистира със страстта - любов към живота. Ричард Бах заявява: „На човек никога не му се дава желание, без в същото време да му се даде и силата да го осъществи!". Прав е! Нали целта на моя живот е да го изживея, независимо какъв. Важнто е, че моите желание и сила за него са в равни пропорции тук и сега.

Трета теза: Дървото е символ за извор на живот, за разбирателство с природата, за щастлива съдба. Моят равностранен триъгълник е от дърво, защото фундаменталният принцип на моя живот е „Дърво без корени умира!". Познавам родословното си дърво. Поддържам в „свежо състояние" историческата си памет. Обичам стихотворението „Гора" на Д.Дебелянов. В европейското пространство искам моят дървен триъгълник да е стълбът на моята жизнена среда. Плиний пише, че прочут на времето си римлянин поливал с вино корените на дървото си, убеден, че така дървото ще му придаде сила. Не съм суеверна, но разумът ми доказва, че така, както дървото, или поне неговият прародител от растителното царство, всъшност е създал условията направили възможен човешкия живот на планетата, така моят дървен триъгълник е най-важният доставчик на духовен кислород, от който зависи моето съществуване в Европейския съюз и глобалния свят. Искам да живея в Европа и по света като българка.
Ж.П. Сартр твърди: „Нещата ще бъдат такива, каквито човек реши да бъдат". Убедена съм, че да се създаде светът е по-лесно, отколкото да бъде разбран. Аз се пресъздадох като равностранен триъгълник от дърво и се разбирам. Остава да разбера Другите и те да ме разберат. Това всъщност е най-важната и трудна задача в моя живот. Човек разбира драмата на свободата едва когато разбере себе си.