автор: kamyche

Нежно да ме погалиш. Аз съм морето.
С устни да ме захапиш по виолета.
С вълната да те завия, с прозрачната кожа.
И да те пия - душа безбожна.
Там във леглото от морска пяна
да си изящна - от страст пияна.
Да лаят всички скали отвесни,
че храсталаците им са вече тесни.
И вятърът, този старец, изнервен,
от дива ярост да ме замерва
със древни Хули и днешни клюки -
торнадото му от яд да пука.
Пък аз/морето/ - дъхтящ на нежност,
на лунна пътека и на безбрежност
да влизам плавно навътре в сърцето -

пръст на съдбата е това, детето ми!