Изкачих всички свои върхове
и слязох.
След туй започнах
да си ги измислям.
Изминах всички чужди пътища,
обърнах се -
мостовете не се рушаха,
бяха истински!
Приятел бях - с теб и в ада прекрачих.
Там смело
ти демони вика
и в огъня пя...
А аз се разхождах с него -
рогатия
и пак не успявах да мразя,
уви,.. и горя!
Отворих всички врати и...
надникнах -
имаше всичко,
но нищо не търсех.
След мен сами се затраряха -
не ме притискаха,
нали бях призрак - без тяло и
никаква...
Излязох, не се и сбогувах.
Изчезнах!
Огледах се - да!
Мене ме нямаше!
После... от върховете измислени
те съгледах -
над мостовете истински
прелиташе... ангел!