автор: kapitana

Ти си вятьр и нежна песен,
поетичен стих,
златен лист в кьсната есен,
моя вик

Ти си жива, истина бяла,
неочакван сьн,
звезда в небето, отново изгряла,
рождествен звьн

Ти си польх в горещото лято,
топьл пролетен дьжд,
Ти си утрин окьпана в злато,
дошла изведньж

Ти си пролет разцьфнала в нежност
неотмиращ лик
Ти си птица и синя безбрежност
Ти си вечност сьбрана вьв миг

Ти си льч вьв морската буря,
тих спасителен бряг,
Прибежен залив, кьдето се скрива,
душата ми в отчаян бяг

Ти си кораб в морето безкрайно,
а аз твой екипаж,
Потегляйки заедно в посока незнайна
но все пак дрьж се, имай кураж

Не ще ни сплаши никаква угроза,
сред живота суров
Ти си моята бьлгарска роза,
моя вечна любов