автор: dready

Отиваш си ти,отива си и поредната лъжа..
Но,вече не ме боли!
Знам,че след ден 1 друга ще заеме твоето място
знам,че после пак ще има болка,
но важното е,че нищо не може веч да ме съкруши.
Важното е,че душата черна стана,
че сърцето пълно е с омраза,
че идва края!
С теб или без теб живота си тече..
Но,въпреки всичко винаги ще помня твоите очи,
винаги ще галя твойте черни,красиви коси..
Помни,че ти ме съживи,помни,че и ти ме уби!
Помни,че няма друга обич на таз земя,
кат таз,която раздадох ти до край,
кат таз болка,която изпита моето сърце..
И въпреки всичко помни,че
най-обичана си ти!
Че друга неще има тази любов нивга,
че единствената в моя живот си била ти и само ти!
Един ден ще посетиш гроба черен
и ще видиш надпис: "за теб копнях,за теб умрях..".
Ще сложиш цвете и ще прочетеш една молитва
за душата,която те копня,
за сърцето,което света на колене искаше да ти даде!
И само любов ще остане в твоето сърце,
а душата моя ще бъде вече свободна..
Свободна да забрави болката черна!
А,ти кажи едно "прости"..и ме забрави..