автор: ben

Аз те чаках толкова дълго,
че дъжда заваля от тъга,
гръмотевици пяха в небето,
а сърцето от болка запя...

Все във твоите пътища вперен
беше погледът мой (пребледнял).
Че си тръгнал към мен бях уверен,
а сега съм в сълзи ослепял...

Само с твоето има на устни,
само с твойта любов укрилен,
във душата ми, в моите мисли
беше ти. Но не беше до мен...

Все те чаках и чакам те още -
без умора, с недажда обзет
и не спирам ни денем, ни нощем
да те искам, мечтая за теб...

Но къде си? Не идваш! Не идваш...
Черни облаци лазят в небето...
Мойта вяра във тебе убиваш...
Капки кръв ми валят от сърцето...

Аз толкова дълго те чаках,
че в порой се превърна тъгата.
Като малко дете пак заплаках
и заслушах дъжда в тишината...