Той нямаше име,
роден без късмет,
роден и захвърлен
в контейнер за смет.
Студуваше зима,
бе тъмна ноща.
Дочуха се стъпки -
това бе Смърта.
Небето бе чисто, -
с парче от Луна.
Тежеше в очакване
една тишина.
.....................
Рязко просъска остра коса!
.....................
Небето помръкна,
ноща ослепя,
бавно и тъжно
се откъсна звезда.