На Калина и три_гайди
(да н'съ забелиазва раздела, туй си е сувсем сириозну)
Легнайте ми на сърдцету,
ич биля биз вас ни можа-
и за цяр, за билка - ету -
веке и ни съ тривожа.
То мий станалу будливу,
то купривену ми билу -
пооплакна с вас душътъ-
ич не диря и билилу.
То билилу за душата
чунким някой да назнайва-
ша ви кажа аз - смехот е-
туй личило - ич ний тайна.
Като вино за сърдце сте,
кво гуворя - кат ракия,
моми лични - слънце блесте -
пак съ смях ше съ напия.
Назувах ви, ни гриша-
Мартеници за душа.