Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 531
ХуЛитери: 3
Всичко: 534

Онлайн сега:
:: Icy
:: durak
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗлатисто проблясват..
раздел: Поезия
автор: libra

Аромата на прецъфтяващи липи
след дъжд житейски несполуки
не знам за какво си в живота ми
може би да ми напомняш че съм жива
дори когато съм така уморена
събирам сили за теб
глухо отзвучава тътена
на мълнията станала гръм
сетивата ми се възвръщат
и златисто проблясват, броим песъчинки
с отчаяна тъжна любов
прецъфтели липите най силно миришат
но живи сме докато аромата им дишаме
и двамата чудесно го знаем
и двамата никога не го казваме
но има ни и все още го можем, обичаме!


Публикувано от mmm на 02.07.2005 @ 16:38:38 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   libra

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.63
Оценки: 11


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

23.04.2024 год. / 12:39:47 часа

добави твой текст
"Златисто проблясват.." | Вход | 11 коментара (27 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Златисто проблясват..
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 02.07.2005 @ 16:40:32
(Профил | Изпрати бележка)
Ехх, тези липи...


Re: Златисто проблясват..
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 02.07.2005 @ 16:58:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Нежен липов аромат. Поздравления, Либра!


Re: Златисто проблясват..
от Ray (bdoych@abv.bg) на 02.07.2005 @ 16:59:26
(Профил | Изпрати бележка)
Е, аз видях цветовете на тази картина! :)


Re: Златисто проблясват..
от Marta (marta@all.bg) на 02.07.2005 @ 17:15:57
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
може би да ми напомняш че съм жива
дори когато съм така уморена

с отчаяна тъжна любов
прецъфтели липите най силно миришат

но има ни и все още го можем, обичаме!

чудесно е


Re: Златисто проблясват..
от Evil_Yosha на 02.07.2005 @ 17:19:51
(Профил | Изпрати бележка)

но има ни и все още го можем, обичаме
обичаме!
Поздрав за стиха


Re: Златисто проблясват..
от roza1 на 02.07.2005 @ 17:39:00
(Профил | Изпрати бележка)
прецъфтели липите най силно миришат
но живи сме докато аромата им дишаме

Живи сме!:)

Поздрави!


Re: Златисто проблясват..
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 02.07.2005 @ 18:21:26
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
когато някой предизвиква у някого
усещането, че е жив - чисто "злато" си е

:)


Re: Златисто проблясват..
от copie на 02.07.2005 @ 19:03:44
(Профил | Изпрати бележка)
Е, а да знаеш аз колко се радвам!!!!
:))))
и виж какъв стих си ни подарила!!!

...но живи сме докато аромата им дишаме...


Re: Златисто проблясват..
от pin4e на 02.07.2005 @ 20:04:06
(Профил | Изпрати бележка)
златисто и обично ми стана....

поздрав*
Поли


Re: Златисто проблясват..
от Dimi на 02.07.2005 @ 22:42:25
(Профил | Изпрати бележка)
можеш го обичането, а усетът ти за живота край теб го потвърждава. усети се и ароматът и тътенът и дъждът от несполуки. жива си!


Re: Златисто проблясват..
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 03.07.2005 @ 09:34:35
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
... може би да ми напомняш че съм жива...
___________________________

Явно имаме нужда нещо да ни напомня, че сме живи. Спомените за аромати са едни от най-трайните. Едно ухание може да ни върне много, много назад през годините, преди да ни смачка "дъждът житейски несполуки". Без тъга, без отчаяние, без излишния въпрос - за какво си в живота ми. Просто ми се случи...