автор: mastilo

тялото ни е зоопарк
с клетка за животното в нас,
с менящи се табели на осиновители,
вход и билетчета с различни цени,
за децата е безплатна радостта,
атракция до следващото бяло,
платена е от съвестта на онзи
родител пред машината за пуканки,
хастарно преобръщане за двама
до утрото премело пресоленото
и карамела с грижа, вкусното
на цялостта ни, спомен
за изчезващ вид и лепенката
ще бледнее на машината
до счупване
и зъбите лежат в торбичката
до тези непотребни циганчета.