Гръмовни!, топовни!
- бушуват две мисли бездомни!
Къде ли е вечния бряг на мечтите?,
Където вълни уморени,
загърбили дневни проблеми
усмихват се леко на синия цвят на небето......
А нейде,
в безкрайни полярни морета
студена грамада-черна зловеща вода
и вятъра, съскаш фалцетно една зла мисъл събра!