Като атоми в ядрена зима,
надживели и мир, и война,
като роби на мъка незрима
ние бродим сами по света.
Като спътници в орбита грешна,
нажежени до бяло слънца,
преживели и студ, и насмешка
ние бродим сами по света.
Със ръце нецелунато-грешни,
с необичано-тъжни лица,
недовършили своите песни,
ние бродим сами по света.
С вени, пълни със синя омраза,
бяла вяра, кънтяща в кръвта,
и мечти, непознали проказа,
ние бродим сами по света.
Ще се спъваме в свойте надежди,
но пак ще вярваме в чудеса
и удавени в летни копнежи
ще се срещнем, сами на света.