автор: hixxtam

В студенината на нощта през зимата,
когато ветровете вън са полудели,
ще галя белотата ти... незримата...
Танцувайки във снежните постели.
В пролетно омайно утро, ранобудно,
пиейки от вишневите устни елексир.
Ще те рисувам във мечтите чудни,
с палитрата на любовта безспир.

В жегата на наш'то страстно лято,
слънцето след нас в галоп ще тича.
В ръцете ми ще бъдеш мойто злато.
Опиянен... Без край ще те обичам.

В позлатените листа на тъжна есен
животът щом започне да заспива...
Ще те прегърна с тази моя песен
и с утни жадни... Пак ще те опивам.