автор: Marta

Да можех, ах,
да тропна с крак,
на пета да се завъртя-
да стана мрак
и сама да се приютя
и с хрипав грак
от мен си да отлетя.
И после пак
на сврачи крак-
заврът - да се завъртя-
да стана рак
и осмокрак
към морето да запълзя.
Да бъда знак,
за малко пак,
в черупката на брега.
Но няма как,
ех, няма как
и приказка не е Света.
Къде е моя Румбурак?
Къде ми е пръстена?