автор: Selena

Красива, красив, красиво, красиви... Жена, улица, ръка, персийска котка, тъкаче стан, перо, делфин...Предмети и хора, които отчаяно търсят Определението.

Ние сме двамата. Разговаряме. Покрай нас минава красива жена. Неволно я заглеждам. Ти също си обърнал поглед към нея като продължаваш да разговаряш с мен. Красива е, нали?

Ако не бях красива, щеше ли да ме обичаш?

Красотата ти ме плаши. Тя извира отвътре. По капилярите ти клокочи червена красота, очите ти са епицентър на духовните ми сътресения.

Ти не притежаваш онази красота, за която съм мечтаела и която преди харесвах в мъжете. Твоята красота не се усмихва от списанията, тя не би могла да убеди моите приятелки да си купят автършейв. Едното ти око е едва забележимо по-голямо от другото. Тялото ти е едро, леко месесто, кожата ти е с жълтеникав оттенък. Движенията ти са бавни, те не издават мъжественост, а едно тихо шумолене на плътта дори нежелание за движение.

Не обичам красотата. Тя така бързо печели, всичко което човек притежава освен нея сякаш губи значението си. Не е интересно. И честно, някак си...Всички качества на общ фронт губят битката пред красотата в душата на естета. Красотата е ценна, когато е необичайна. Не мога да се сетя за нещо по-отегчително от руса коса с цвят на холивудски хит. Сини очи и черна коса. Червени устни и малки ноздри. Бяло чело с черен кичур по него(Ах, тази Снежанка- безобразно клише, патент на праволинейната красота). Бяла ръка върху тъмнолилав жартиер. И нещо по-печелившо. Красотата е пропорции, добро съчетание. Кой ще обърне внимание на ягода върху бакъреночервена плоскост? Само най-гладния. Кой ще остави ягодата да потъне в развълнуваното море от бяла сметана? Не, никой, дори и ситият.

Оставете сметанената ягода на мира.

В ''Дамата с камелиите" е описана една невероятна история. Мъж върви по тъмните парижки улици и изведнъж вижда изящен силует на жена пред себе си. Лампата за момент улавя очертанията й и ги разобличава- жената е необичайно красива. Мъжът тръгва след нея, върви тихо като котка. За нищо на света той не иска тя да спира плавната си походка, страх го е да не наруши плавните трептения на въздуха, които стигат до него. Той мечтае какво е да притежаваш тази жена. Въобразява си най-страховити неща, които един мъж трябва да направи, за да я притежава. Готов е да умре за нея. Изведнъж жената спира рязко и се обръща към него. Казва, че тази вечер не е намерила клиент и го пита има ли пари. Мъжът се обръща рязко и се отдалечава с необяснима горчивина в сърцето си.

Красотата е нахална. Тя е извинение сама за себе си, ние почти всичко й прощаваме. Та нали я срещаме толкова рядко.

Красотата ще спаси света. От красивата грозота, от пълните хора, от старите и тези с дълги носове и некрасива кожа. От Паскал, който е имал голяма глава и от Наполеон, който е бил нисък и със смешни мустаци. От ефирната материя, от която са направени сънищата ни. Тези, неповлияните от холивудските стандарти.