автор: Belle

Ти каза, че сънуваш мен - не нея,
но не ходиш с мен, а с нея.
Знаеш, че това - между мен и нея
може да се нарече приятелство
и в никакъв случай предателство.

Ти обожаваш мен,
но обичаш нея.
Това е така вече от година.
На нея ревността й мина.
Тя мислеше, че нещата между мен и теб
не са направени съвсем от лед.
Тя виждаше пламъкът ти в очите
и несъответствието с думите.
Страстта между нас си личеше,
и сега е, и преди така беше.
Обаче тук въпросът е
в това, което на подноса е.
Ти й казваш, че си скъсал с мен,
но виждам и знам, че не си сигурен.
Всъщност ти ми го показваш
като "ще те целуна" казваш.
И ме целуваш
без много да умуваш.
В същия момент тя ти се обажда
и аз си мисля "Само не вражда!"
Тогава казваш с равен глас:
"Здрасти, Гери"
и аз падам в захлас -
с теб не може никой да се мери.:
ти си лъжец от класа.
Така ме поваляш и на някоя маса.
Това не е изневяра - те убеждавам,
лъжа те, защото за да съм с теб
всичко давам.
Ти си моят съсед за секс
и с теб го правиме на екс.
Иска ми се да беше така,
но ти не ми подаде ръка.
Вече реши да си верен
и с мен да си умерен.
Лошото е, че аз съм без гадже
и гледам с кого да намажа.
Сключихме преди с теб уговорка,
за теб сега е като гъба-мухоморка.
Тогава ти ми обеща -
да ти се обадя при нужда
и няма да ми откажеш
ласки и любов да ми дадеш.
сами или със гадже -
и тогава даже,
да сме с теб заедно
като неделимо едно.
Ти си най-добрият ми приятел
от детството ми и голям влиятел
на мислите и чувствата -
Любовта е едно от изкуствата.
Не мисли, че те обичам,
само в сънищата ти понякога надничам.
Болно ми е, скъпи
че не сме си вече толкоз скъпи..
Преди ми се нахвърляше като звяр
и искаше забавления без мяра.
Вчера, като бях у вас
честно, бях в захлас.
помислих, че след като ме покани
са спрели всичките закани.
Мислех, че както преди - на дивана
така пак ще се търкулнем двама.
Но, уви ти устоя
а и аз не настоях.
Ти си моето момче -
аз те учих от дете.
Половината от това, което си,
не го дължиш само на себе си.
Аз ти показах пътищата на Любовта
и после ги премина ги с друга.
Казах ти, че си СВОБОДЕН
и ти литна напред уверен.
С нас така се получи.
Знаех, че няма да сполучим
да запазим на връзката ни същността,
дължаща се единствено на страстта.
Един огън в нас гореше
силно в сърцата ни пламтеше.
Вчера осъзнах,
че разваляш всичко с мах.
Жалко наистина,
че това е голата истина.

***

Както всяко нещо на света обаче
и наща връзка за промяна плаче.
Наскоро, на един имен ден,
който за мен бе твърде скучен,
аз отскочих до вас
и сама се хванах на бас,
че тази нощ
ще те оставя без мощ.
Сумати време си приказвахме
и историйки си разказвахме.
Но накрая дойде моментът
да прелее от чувства океанът.
Ръцете една в друга се вплетоха
устните шепотно се врекоха.
Загасихме светлината,
освободухме душата.
Дрехите се озоваха на земята
и Купидон стрелите си по нас замята.
Телата ни се сляха в едно
и не усещахме друго, освен любов.
Откога мечтаехме за този миг,
преди си го представяхме дори велик.
Да си поемем дъх едва успяхме
в пламъците на страстта едва не изгоряхме.