автор: ole72

на В. Фр.

Очаквам те, но думите са малко,
как искам най-вълшебните слова
за теб да са, но просякини-жалки
са в ъглите на плахата уста.

Жадувам и небето и земята,
звездите с вечния си чуден мир,
морета без предел да запечатам
в словата си и целия всемир,

да можех с думи бих изляла Боже,
ала безсилна съм и любовта-
едничка сила е която може
в миг, да отключи нямата уста.