Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 882
ХуЛитери: 6
Всичко: 888

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: pinkmousy
:: Icy
:: nina_nina
:: LioCasablanca
:: GalinaBlanka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОтдавна
раздел: Любовна лирика
автор: Amar

Все нещо остава неизказано.
Препъва се
някъде между твоя отсъстващ поглед
и моите обичащи пръсти.
Все нещо остава недопреживяно.
Загубва се
някъде между твоето тръгване
и моето чакане. Утрешно.
Някога мислехме, че сме родени
да се обичаме.
Вчера ли беше,
преди години ли...
Помниш ли?
Ала оттогава все нещо ни липсва,
все нещо не достига -
нещо мъничко,
което е всичко.


Публикувано от aurora на 30.06.2005 @ 17:51:06 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   Amar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 10


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
321 четения | оценка няма

показвания 34210
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Отдавна" | Вход | 8 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Отдавна
от pin4e на 30.06.2005 @ 18:17:10
(Профил | Изпрати бележка)
нещо мъничко,
което е всичко.
.........................

ти каза всичко...

страхотна си!
ще те изям:)))


Re: Отдавна
от Ray (bdoych@abv.bg) на 30.06.2005 @ 18:36:41
(Профил | Изпрати бележка)
Аха, всичко е и е най- важното.
А, че всички сме родени за обич, наистина си е така:)


Re: Отдавна
от vesi_lina на 30.06.2005 @ 19:07:15
(Профил | Изпрати бележка)
Само преди малко написах в едно мое ст-е....та ние се обичахме,с ръце,с тяло и душа...но май не е достатъчно,,,все нещо не достига.Хареса ми!Поздрав от мен!


Re: Отдавна
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 30.06.2005 @ 19:18:04
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
и да се чуди човек
как толкова мъничкото е така неизмеримо
а
времето не винаги лекува

Прегръд!


Re: Отдавна
от Marta (marta@all.bg) на 30.06.2005 @ 20:29:07
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
кове поантата
и стихът е правдив

Препъва се
някъде между твоя отсъстващ поглед
и моите обичащи пръсти

Добър стих)


Re: Отдавна
от loveforever (dany.7@abv.bg) на 30.06.2005 @ 21:02:07
(Профил | Изпрати бележка) http://www.loveforever.eu
Ама много добре казано!
Мислеме някога, но ... все нещо не стига!
И наистина понякога нещо много мъничко е "всичко" !


Re: Отдавна
от angar на 30.06.2005 @ 21:51:18
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Мъдро - като лунна светлина!

Но понякога ви се чудя - защо все нещо ви липсва, защо все нещо не ви достига! Какво толкова искате!? Сякаш не сте родени, за да се обичате!


Re: Отдавна
от Jessica (jessica_pl@abv.bg) на 01.07.2005 @ 13:01:59
(Профил | Изпрати бележка) http://lex.bg/members/Jessica/
е, да и ние с един човек мислехме, че сме родени един за друг............
животът убива малките неща.........а любовта..........понякога просто изведнъж си отива:))))))
чудесен стих