автор: miglena

преди време една дясна ръка
полудя
сряза пъпната си връв
с мъртвораждащия разум
запълзя на гъделичкащи четири пръста
из минзухарените поляни на
спотаените желания
пролази през капещите пещери от
първобитни стенания
изписващи ловни сцени
по бедрените грифове
за прощъпулник си избра
подножието на пощръклели в зноя
зърна от гръдта на римска вълчица
преплува меандрите на самотната тъга
разходи се из празничните алеи на
суетните театрални сцени
развя ален плащ пред бика на съдбата
заби отровно копие в окото на страха
залюби блудния призрак на лявата ръка
врече се на звездокръвна вярност
случи се да изневери но само
с чуждоземни лунни моми
къпеше страстта си в млечни вирове
и с медени устни я попиваше а тя все
росновлажна се излежаваше
прилепваше бездиханно в раменете
на заспалите облаци и сънуваше как
призракът се превръща в жива ръка
лява и луда
и преплетени двете ръце прелитат
в нежен полет през безкрая

лек за такава лудост
да знаеш