Стигнах само до седмата
оная нощ
и още откънтява в пространството
техният кратък живот.
Първата беше случайна, като срещата ни.
Втората беше хищна
като вик, докопал се до спасителен бряг.
Третата, четвъртата, петата-
бяха блажени като щастието,
в което се забравяме.
Шестата беше беше предпазлива-
да не би това да е сън!
Седмата ти я поиска,
но вече беше светло и
тя загуби своите очертания.
Останалите ще ти изпратя по реката.
Когато излезеш на брега,
ще бъде слънчево утро, с бяла рокля
и песни по дърветата.
Ще бъдеш леко усмихната към спомена
и с ръка в реката.
Тогава ще прист6игнат те-останалите
и ще се почувстваш щастлива
като мен...
Но аз никога няма да кажа,
че съм ги пратил,
ти никога няма да знаеш,
че си ги получила,
светът няма да знае за тях.
Защото ще са като писмо от Бога-
невидимо и мълчаливо,
дошло по реката.