Добре дошла!
Отдавна те очаквам...
Позакъсня, но все таки дойде...
Дъха ти леден чувствах във косите си,
ръцете ти на свойте рамене,
очите ти студени в мене взрени...
Не бързай! Почини!
Ще тръгна с теб,
но ... нека да поседнем преди път...
да те почерпя щом ме искаш, смърт!
Ти пий!
Аз ще се върна отново в милите места,
любими хора да прегърна,
да им оставя спомен, доброта...
Ще ми дадеш ли време за това?
Отпий дълбока глътка!
Пий!
Дори да се опиеш пак ще тръгнем.
До ада ще те нося, обещавам!
Но ... Миг ми дай!
Да мога още, една червена роза
да помилвам с дъх...
Да знае любовта, че с тебе тръгвам,
но ще я чакам там, Над този свят...