автор: Ruth

Отегчено подминават я дните -
тя стои на паважа, с кутийка в нозе.
Отвратени отвръщат очите им
и пробождат слабото сърце.
Всеки ден уж е ново начало
но за нея е писък - кърви...
Няма сила в умореното тяло -
влачи него тя... влачи съдби.
Всеки ден тя е там,
със кутийка в нозете,
и молба във очите гори.
Моля вижте я, и пуснете
поне един слънчев лъч
във ръцете й ...
за последен път -
за да спре да боли.