автор: ten

Една случка с Еленка - младата булка на Начо, свекърва й, Божин и кучето на Стайко, в която нищо не се случва, от което всички са недоволни.
Село, като село; като стотиците села, пръснати из равнината. Богато село. Застроено на равно място - от трите страни - ниви, а на запад - реката. Имаше над хиляда къщи. Хората бяха кротки, работливи и заможни. Тук казваха, че се отглеждало "жито като дренки", а от царевицата прасетата правели по един пръст сланина на месец. Всичко в селото се знаеше. Кой краде от дървата на Чолака, кои са най-богатите - френците, тримата братя Григор, Панайот и Анастас. После Панайот учи в София за вишист и се пенсионира като директор. Коцкарите бяха също трима: от по-старите - Вандала, а от по-младите - Божин и Кръстан. И двамата бяха млади, нямаха още по триийсет години, високи, стройни и яки. Кръстан беше женен, но цялото село знаеше, че кръшка. А пък за Божин нямаше задръжки - ерген човек.
И тъй, след като ходи някое време след младата булка на Начо, Божин се уговори да я навести вечерта, след като си легнат да спят старите. Начо караше войниклък и не беше чудно че Еленка ще се съгласи на потайна среща с Божин. Пък беше и хубавец, чумата да го тръшне! Висок, с черен като гарваново крило перчем, със златен зъб и мятащи искри очи, на които трудно можеше да устои не само Еленка, но и коя да е булка от селото. Пък Еленка беше млада и зелена. На шестнайсет я ожениха за Начо, без да я питат - така беше тогава - родителите решаваха кога и за кого да задомят децата си. А Начо беше добра партия за Еленка. Баща му имаше две големи ниви в Слатината и една в Трънчовица. Дворът им беше пълен с гад - коне, волове, крави, прасета, овце, кози и всякакъв дребосък. Еленка отиде у тях тъничка, слабичка, с по детски вързана на две опашлета коса. Гърдите й до скоро бяха едва напъпили, но вече започваха да изпълват блузата. И акълът й беше още детски - като я закачи Божин, тя само се червеше и не смееше да вдигне очи да го погледне. Но вече привикнала на мъжки ласки, тя се съгласи, защото Начо стана четири месеца беше в казармата и никой не се беше докосвал до младата й, жадна за любов снага.
Беше по Света Марина - време усилно, време за жътва, за копан, за коситба и за всякаква селска работа, която не търпи отлагане. Затова селяните бяха из къра от зори до залез слънце. Прибираха се, хапваха надве-натри, приготвяха животните и лягаха да отпуснат морни тела, че на ранина ги чакаше отново напрегнат, тежък, уморителен ден.
Като се прибраха слънцето току-що беше потънало в реката, но беше още светло. Еленка награби наръч вършина и влезе в къщи да напали огъня, за да сготвят нещо за вечеря и да има и за утре. Свекърва й отиде направо да нагледа пиленцата, но квачката ги беше прибрала под крилете си и те само тихичко пиукаха насън.
Стайко, бащата на Начо нахрани прасетата, хвърли наръч прясно накосена люцерна на кравите и на овцете да имат за през нощта и дълго се ми над коритото до кладенеца. Той не беше висок, но гърбът му беше като гардероб, върху масивни яки крака. На младини се беше борил по сборовете и често бе излизал "баш", т.е. най-якия, комуто дават коча. Влезе в къщи и приседна до софрата, която вече приготвяха жените. Стайковица му подаде павурчето с ракия. Той отпи няколко глътки, избърса с опакото на ръката си пожълтелите от тютюна мустаци и й върна павурчето. Тя го сложи на нишата, от която можеше да се надникне през малкото прозорче в другата стая - собата. В нея спяха Стайко и жена му. Еленка прекарваше нощите в другата соба - тяхната, макар че сега беше само нейна. Вътре имаше широк креват, направен от дървени магарета и застлан с дъски. Отгоре - наредени вместо дюшек овчи кожи, хем меки, хем държаха топло. Отстрани, до вратата се мъдреше голям сандък, с надипления чеиз на Еленка. Там бяха и новите им дрехи с Начо, които обличаха на празник, или в неделя, за църква.
След като прибраха софрата, Стайко се изправи, изпъна снага си така, че кокалите му изпукаха, прозина се и рече:
- Аз си лягам.
Жените не казаха нещо и продължиха шетнята си. После и свекървата отиде
да си легне.
Еленка премете рогозката, свали от огъня опушената тенджера с топлата вода и излезе на двора. Разхлади водата от тенджерата със студена от кладенеца и клекна до коритото, в което пояха животните. Подми се отдолу и после с влажната кърпа избърса гърдите си. Като докосваше зърната им по цялото й тяло преминаха сладостни тръпки, както когато Начо ги галеше. После се прибра и си легна. Но въпреки умората не можа да заспи. Очакваше с нетърпение Божин да подсвирне, както се бяха уговорили и тя се страхуваше, че може да заспи и да не го чуе. В същото време през главата й преминаваха като отблясъци от д
алечен огън тревожни мисли - какво ще стане ако разберяха свекъра и свекървата. Но тези мисли не се задържаха в невинната й главица и продължи да очаква трепетно сигнала на Божин. Не че чак толкова беше зажъдняла за мъж - та тя беше още дете! - но й беше интересно какво ще стане. Това за нея беше като да участва в някаква непозната до сега игра, за която само беше чувала хубави неща. Не можеше да осмисли на какъв смъртен грях се подлага, какъв резил би станал със семейството на Начо и с нейните родители, ако научеха други хора. Не й минаваше през ум, че Божин може да се похвали, или че някой може да ги види.
Колко време бе минало, Еленка нямаше представа. Очите й се притваряха и се унасяше в дрямка, но изведнъж се сепваше и се взираше в тъмното. Само пълната месечина разпиляваше призрачна светлина из двора. Някъде лавваше куче, проблейваше овца и после всичко пак замираше, унесено в сън.
По едно време младата булка дочу тихо, но настойчиво подсвиркване. Тя бързо скочи и както беше по риза, излезе на двора. Огледа се и зърна фигурата на Божин до дръвника. Босите й крака стъпваха безшумно по мократа, росна трева. Тя отиде при Божин, който на лунната светлина й се видя още по-висок и по-красив. Момъкът я прихвана нежно през кръста и като я повдигна лекичко я сложи да седне върху обърнатия кош за сено, на който беше сложил стиска прясна люцерна, да не й убиват пръчките, от които беше изплетен коша. В това време голямото рошаво куче, което досега само седеше и се зъбеше излая застрашително. Божин пусна Еленка и се озърна уплашено. Това огромно, свирепо куче не му влизаше в сметките и той се чудеше как да го прогони. В това време входната врата изскърца и в рамката се очерта фигурата на свекървата.
- Булка, какво има? Къде си? - тихо подвикна сънената жена. Тя беше също по риза. Разплетената коса се спускаше на вълни по раменете и стигаше до кръста й. На месечината жената изглеждаше като излязла от приказките. Едрата й снага издаваше цветущо здраве. От цепката на ризата се очертаваха хубави, напращели гърди, широката риза не можеше да прикрие дългите стройни бедра. Това беше фигура на сочна, зряла, в пълната си сила жена.
Като чу гласа на свекърва си, Еленка скочи от коша и с дрезгав глас се обади - Тук съм! Излязох по нужда. Пък кучето не знам за какво лае. Може да е видяло някоя котка. - и тръгна към къщи.
Божин се спотаи зад дръвника.
Свекървата пресрещна снахата, която с наведена глава влезе вътре. После повдигна полите на ризата си и клекна на два метра до Божин. Като си свърши работата, тя стана и тогава видя фигурата на застаналия до вършината мъж. Жената толкова се изненада, че не пусна полата на ризата си. Само хлъцна от изненада, не от уплаха и застина на мястото си.
- Ела, ела, насам! - тихо я повика Божин.
Свекървата тръгна към младия мъж като омагьосана. С едната си ръка продължаваше да държи вдигните до кръста поли на ризата. Като стигна до Божин, той я побутна и тя седна върху коша, където до преди малко беше седяла снахата и още пазеше топлината на тялото й. Меката светлина на луната осветяваше седналата със заголени крака жена. Пищните й бедра блестяха като седефени. Само между краката й изпъкваше голямо черно валмо. В това време кучето, което след пристигането на господарката си, вече беше съвсем объркано, отиде при тях и като че ли да засвидетелства добрите си намерения близна с грапавия си език голия задник на Божин. От внезапния допир на кучешкия език, както беше щръкнало мъжеството на момъка моментално спихна като спукан плондер. Той не пусна седящата върху коша жена, но не я притегли към себе си, а я изправи на тревата, като рече:
- Отивай си!
- Ама, как така?! … Ама, нали!… - заекна жената, която още не можеше да се отърси от омаята.
- Ами, така! - троснато отвърна Божин, вдигна гащите си и ловко се прехвърли през плета. Кучето само лавна като за изпроводяк.
Жената стоеше все така нерешително, заголена до кръста. Само в краката й се тъмнееха изхлузилите се на земята кюлоти.