автор: PLACEBO

Мънички светулки - светлините на града.
Проблясват нежно в непрогледната тъма.
Дългото пътуване с трамвая
Ме кара да си фантазирам и мечтая.

Щом мечтите ми не са умрели,
Детето в мен не спи.
Отприщвам мислите си смело.
С ракетата стартирам към далечните звезди.

По пътя си се срещам с дузина весели метеорити,
Които се закачат помежду си, в прах обвити.
Единият ми се усмихва и ми намига:
"Ти си от Земята? И до там ще стигнем!"

Сепнах се от таз закана. Много.
Изплаших се за родната планета.
Моля те, пази я, Господи!
Да я запазим трябва, спешно!

Върнах се набързо от фантазията си луда.
Трамваят продължава да се клатушка приспивно.
Но аз не заспивам, гледам в студа,
Премятам си шала и мисля метеоритно.