Заслушах се в песента на славея
отсреща - там, на дървото.
На другото - пееше друг...
Да можех да разбирам езика им!
Дали беше само музика?
Дали имаше текст?
Говорят ли птиците,
или чувствата си обръщат във звуци?
Определено не беше безчувствено!
Беше зашеметяващо!
Беше неземно... омайващо!
...Стана ми тъжно
и смешно
и глупаво...
- аз съчинявах си текст...