автор: Mojsei

Едва поема дъх -
до вкъщи се добира,
в гърлото присяда:"Въх,
къде ли ключът се намира?"
А роклята е в кръв,
обида повече не я сковава -
да, спомня си го: беше пръв
чрез спомен - "нищо май не ми остава":
"В живота нямам аз надежда,
там - в мрака някъде угасна -
и той на мисъл я навежда:
"каква жена бях аз - прекрасна?"
Това, което става с нея често
е порив див на отчаяние,
с глас унил нашепващ:"Ресто!"
но той не буди вече разкаяние.