автор: esme

Отново
ще потънем всички
накълцани от времето-
спасени и удавени
в кръвта на мъртвите дървета,
в децата им-
източени
и бледи страници,

които още дишат
забързани след думите
неказани,
прегърбени от ласки
и тревога
по-жълта от смола
и старо грозде
саван за живите,които
още пишат...

За тях не ми се плаче,

отдавна се надрасках
върху листа
с ръце изкоренени,
отсичайки
от устните си болка,когато

друг ме беше изговорил...

сега
не искам да се прочета,
а утре знам,
че винаги е късно.