автор: lusi

Някога, много отдавна, живееха в един град, един млад момък и едно младо момиче.
Страната в която живееха се знаеха и почитаха както държавните, така и законите на Твореца. Макар че бяха родени там, те се познаваха от скоро и между тях пламна любовта. Те много се обичаха и копнееха да бъдат заедно. Всяка минута, всяка секунда от живота си те желаеха да посветят на любимия. Живееха като в приказка и за тях като че ли не съществуваха други добри и красиви младежи. Те си казваха:
Ние сме родени един за друг. За тях целия свят, това е той(тя).
Младежът се е осъзнал. Нещо му липсва. Реброто си е там. Той си има родители, има си приятели. Тя иска да направи своя любим щастлив, но не знае как. Кой може да ги направи щастливи? Този, Който е създал човека знае. Желае да покани всички на сватбено тържество. Да може и други да се зарадват с радостта на тези двамата. Създателят им е приготвил специален подарък. Той го е скътал някъде там. Желае да им го даде на определеното време. Преди тържеството те откриха подаръка и решиха да си легнат и да го разпечатат.
Но какво става? Пита Твореца.
Какво е това? Очуден, задава Си въпрос.
Някой е ровил тук и е разпечатал подаръка!
Няма изненада.
Няма радост.
Само разочарование.
Тя е виновна! Казва момъкът. Тя ме предизвика.
Той е виновен! Той пръв го намери. Сочи го с пръст.
Любовта не съществува!