Намерих те, за да те загубя,
без да съм те притежавала...
Необратимо.
Открих те, за да преоткрия себе си,
без да съм се скривала...
В сърцето си.
Копнея те, забравяйки, че имало е други,
без да помня и себе си...
Сред тях.
Дъждът вали с метални пръски в мен,
раздирайки...
Вътрешността ми.
А лунното сияние е сякаш разпален въглен...
За плътта ми.
И нощта дори е враг съдбовен вече...
Опитвам се да се завърна там,
от където съм поела - в утробата...
На непонятното.
Защото, преоткривайки себе си открих,
че не мога...
Да те нямам!