Хората. Тези обикновени прости хора ме зоват Кълн Завоалирания.
Ида от далечни земи, обгърнати в непрогледен мрак и зловеща прокоба, силата си да показвам - злото да наказвам. Веднъж `начи, влизам в едно село и нек`ви тъпи селянки "надойдоха" /хе-хе, тази дума винаги ме кара да се усмихвам/ до мен. И викат... Абе, направо крещят да ги спасявам.
- Абе, чакайте малко, бе! - им казва моя милост. - Не съм изпил още ни една рАкия, па ще ги спасявам??? То тука си има правила, друже Фитипалди! Аз съм елитен варварин и услугите ми са скъпо платени. Даже и в книгата "Великите герои по нашата земя" ме има там.
Та, аз ги "озаптих" /ха-ха, още една смешна дума/ тези трудови жени и им казах... Алкохолът си казва думата... Попитах ги от какво да ги спасявам. Те отговориха, че Лорда на смъртта - Черната Пепелянка е дошъл да ги зароби. Носел нек`ва златна брадва. Магически артефакт голям. Нек`ви четирима герои и едно джудже го победили преди, но той възкръснАл и иска пак да роби.
Онези смели герои ся не искат да се намесват в стари спомени.
Ден 1-ви:
Тръгнах след двудневния запой и едноседмичния мъртвешки сън към каменния замък на Черната Пепелянка.
Ден 2-ри:
Днес свърших двадесеткилограмовите си хранителни запаси. Не изчислих колко път ми остава просто. Мразя математиката.
Ден 3-ти:
Оказа се, че съм обикалял в кръг около селото. Днес се озовах пред портите му. Е, нищо. Взех си още провизии. Кметът ми даде група герои, каквито му се полагат на всеки герой от моя ранг. Те са Сашо, Трашо и Рашо.
Ден 4-ти:
Вече преполовихме пътя. Оказа се, че каменният замък хич не е далеч, тъй като го виждаме пред нас. Е, полага ни се почивка.
Ден 5-ти:
Сашо, Трашо и Рашо се оказаха с "нетрадиционна сексуалност". По-добре да не казвам как го разбрах.
Ден 6-ти:
Алкохолът е вреден! До този извод стигнах след като разбрах, че всъщност "замъка" бил малка бяла къщичка.
Май ще се наложи да почакате за продължението на сагата ми...