Много се размислих
по-предния ден
за кого да загласувам,
без с никого да съгласувам-
нали зависело от мен.
Прочетох първо предложение,
но там загриза ме съмнение,
на второто се плахо поозърнах,
че името комшийско вътре зърнах.
Комшията не дава сол назаем,
па щял да ми отпусне банков заем
(абе, тука ще си траем!)
Третата оферта беше яка,
но там се кипреше позната кака,
която ме държи под напрежение,
колчем влезе в периферно зрение.
Следващите десет листи
трябва да оставя чисти.
Щото те уж бяха в пЪрламента,
но не седяха вътре-
все навънка - на кебапчета и мента,
пардон, уиски с лед!
Е, откъм моя глас са нямали късмет.
Не знам защо все ми се чини -
за гласуването трябват ми причини.
Тъй де, няк'ва мотивация -
партия без излагация.
Някакво формирование
непринесло ни страдание
и извадило ни от батаци,
а не орляци папатаци,
проглушили ни с бръмчене,
то в очи, в уши наврени-
да получат одобрение-
после ни лук яли, хеле-сели.
Нямам никакво доверие
в партиите ни народни
Мисля, сЪ гласувам себе си-
тъй от тях да съм свободна.