Репетирам следващата стъпка
педантично, като начинаещ
актьор, отпил голяма глътка
от познание, но пак незнаещ...
Заучавам мимики, усмивки, думи,
контролирам поглед, дишането, смях...
Грешка! Пропуск! Давай следващ дубъл! -
Нямам право на провал и страх!
Репетирам. Кой поставил е декора?
Не познавам сценариста... Зная само,
че не ми е дал и право на умора...
Много роли, а пиесата - една е...
А детайлите? Разбити до невзрачност!..
Все едно. Един от друг по-важни!
Кой направил е завесите прозрачни?
И защо ме блъскат лоши персонажи?
Репетирам... Всъщност... Ама, че заблуда!
Тя - пиесата - тече и се играй.
А нима повярвах, че ще има следващ дубъл?!.
Нервен смях.
Забравих си поклона.
Край.