Вчера.
Бягайки от себе си и на път за Съдебната палата, се поспрях за малко да си купя цигари. От ония, новите „Престиж", дето са досущ като „Парламент" и дето са си направо скъпички - цели 1.70 лева. И какво да видя?! Сложили им и на тях от ония надписи („некролози" им вика пушаческото простолюдие). Нямаше как, загледах се и ето какво прочетох: „Пушенето убива" и „Пушенето сериозно вреди на Вас и на другите около Вас".
Днес.
Преди обяд, запалвайки първата цигара за деня, пак видях тези надписи и нещо прищрака в главата ми. Явно пустите му надписи нещо са правили вътре цяла нощ и в милата ми главица започнаха да се оформят и чинно да се подреждат в спретната редичка едни мисли. Учудващо дисциплинирани мисли - не се бутат, не си подвикват неща от рода на „Ей, цссс, къде така, бе??! Ние тука от сутринта чакаме, а ти веднага искаш да влезеш!!!!", ами си седят и чакат да им обърна внимание. А аз точно в онзи момент не можах да им обърна внимание, щото освен бягането от себе си, упражнявах също така пушене на цигара, говорене по мобилен телефон, мятане на точно премерени погледи по сладурската жена, която мина покрай мен и държане с лявата ръка на чаша кафе. А, да - и седене на една пейка. Но това последното спокойно можем да не го броим.
И ето ме сега, пред компютъра, понеже правя само две неща - чатене и четене, съответно в кй-то и хулите - се сетих за онези кротко чакащи от сутринта мисли. И гледам - те остана-ли само три или четири!! Леле, леле, казах си, я бързо да им обърна внимание, докато съвсем не са се стопили. Кой знае, може пък сред тях да има някоя особено интересна. Хайде, им викам, давайте, че бягане ме чака (от себе си, де), а и доста други неща. И те, милите, поразкършиха рамене, поизправиха гърбове, светнаха им очичките от радост, че най-после им обръщам внимание и почнаха. Ето какво се получи (цитирам):
„ Много е похвално от страна на отговарящите за това, че се стараят да предпазят хората, които пушат, като им показват клипове със снимки на бели дробове на пушачи, да ги уве- домяват, че един милиграм чист никотин, инжектиран венозно, убива един средно голям кон и т.н. Хубаво е също така да ни казват, че 200 или 300 чаши кафе за един ден могат да ни убият, че шоколадите също пристрастяват към себе си и са опасни. Като продължават през цялото време да произвеждат и цигари, и кафе, и шоколади естествено Че многото вълнения (от любов или омраза например) могат да ни докарат инсулт, удар и др. подобни. Че липсата на вълнения от друга страна, също убива. Че повече от чаша вино или 50 мл. водка или ракия на ден са също опасни за живота. Че многото слънце е опасно за кожата и то много. Че прекаленото тичане за здраве също вреди. Че бягането от себе си също не е полезно, щото е бягане в стил „да се опиташ да надскочиш сянката си". И т.н, и т.н, и т.н.
Какво би се получило, ако употребим към всички тези ситуации математическата операция извеждане пред скоба?! Какво ще е онова пред скобата, общото, което е най-убийствено, ако можем така да се изразим?! А?! Ами, според нас това е животът - независимо с малка или голяма буква. Няма друго нещо с толкова гарантирано смъртоносен край. И бронебойни патрони срещу това няма открити, няма открити. Срещу това и отговорът „42" е безсилен. Няма нито лекарства, нито билки, нито хранителни добавки, които да се преборят с този толкова гарантирано смъртоносен край. Е, поне докато големите международни фармацевтични компании не се сетят да заемат и тази пазарна ниша. Та, ето я и питанката:
Къде са надписите, които ни предупреждават за гарантирано смъртоносния край на живота?! Кой отговаря за тяхното поставяне?! Има ли ги въобще?! На какъв език са?! Защо не ги виждаме?! Или поне, защо повечето хора не ги виждат?! Защото продължават да живеят така, сякаш са безсмъртни и могат да си позволяват глупост след глупост?! Кой принцип е по-важен: „Един път се живее" или „Един път се мре"?! Можеш ли да се надяваш на достоен гарантирано смъртоносен край на живота си, ако не си бил достоен по пътя към него?! Пука ли му на някой за тия неща въобще?! И ако му пука, какво прави по въпроса?! И..."
А-а-а не! Стига, милички! Нали бяхте само три или четири?! Стига за днес, че искам д си ходя у дома, да отворя една бира и да изпуша още една цигара. Направете си списък, раздайте си номерчета или каквото намерите там за добре, и чакайте... Пък утре ще видим...
Утре.
Утре, продължавайки с бягството от себе си, ще се събудя и ще продължа напред. Към толкова гарантирано смъртоносния край. С надеждата да се уморя един ден да бягам и да спра. И тогава да успокоя дишането си с няколко адски ефективни китайски упражнения. Да се приема такъв, какъвто съм. Да намеря своя си въпрос на отговора „42". И някога, някога (дано да е повече от девет лета) като стигна края, да прекрача към новото начало без страх.