автор: joanna_vas

Звездите са нанизани мъниста
по тънката
невидима връвчица,
закичила гръдта
на неощвената и безлика вечер...

Обесените в отчаянието мисли
са сразрязали
напряко хоризонта,
по който
преминавам с недомлъвки...

Последният недъгаво си пее,
а първия
отдавна е забравен.
С камилска воля
възкръсва
светлооко любовта ми,
а пясъка е спомен за отблясък...