автор: Orphey

Неделя вечер, тишина се рони
дъждът шепти във ябълкови клони
изгубвам се във безтегловност тиха
в главата ми бушуват два-три стиха

Навън оскъдна светлина угасва
и мрачен ден във влажна нощ разтваря
мъглата в тъмна пелена прераства
а недалеч светкавица догаря

Как искал бих да спра за малко времето
да викна: Мрак, излизай на война
и да препусна на мустанг на стремето
Но викам: Кк...елнер, сИпи още йна

Как бавно, тихо се стопяват хората
от тях остават бледни силуети
по-призрачни от приказния Йети
нараства градусът, тежи умората

Останал сам, единствено със нея
целувам я, дъхът усещам леден
Аз първи съм ти, първи и последен
за теб, бутилко сливова, копнея