автор: Lizard_King

Толкова си грозна! Толкова, че започваш да ме привличаш по начин, който казват не бил достоен за дамите.
Обаче ти решаваш и ръцете ми да тъпчеш само защото си знаеш, че не си дама. И то отдавна. Ръцете ми в никакъв случай няма да мируват - ще огледат свитите ти зеници, ще се впият в черния водопад на изрядната ти прическа, ще одраскат бронзовото ти вратле... А после ще ти зашият такъв шамар, че ще се проснеш по лице на онова легло, където си ме лъгала, че обичаш. Курва! Лежиш като курва. И дишаш като курва. Дори си мисля, че горното копче на скъпата ти блуза се е откопчало,за да изглеждаш още по-курвенски. Ако се надвеся над теб, сигурно ще понечиш да ме целунеш. Или направо ще се насочиш към ципа на панталона ми. А ако ти отвъртя още един през разлигавената физиономия? А?!
Оглеждам стаята и вещите ти са навсякъде. Сутиенът - на стола. Обувките (купих ти ги с онази последна заплата, не помниш ли?) - зад вратата. Бежовата ти сатенена нощница се мачка под тебе, на леглото. За момент те поглеждам както преди. Дръжки! Гримът ти така противно се е разтекъл от сълзите на обвинение, че съвсем добиваш чудовищна окраска. Идва ми да ти кресна : "Ей, кучко, такъв бой ще ти ударя!", ама се спирам - и от викането, и от побоя. Знам, че вдигна ли ръка, ти ще спреш да подсмъркваш преди да я сваля. Пък и се досещам, че е тъпо да ти викам, след като, така или иначе, си у нас. При родителите ми, де, ама ги познавам всичките съседи, а те ме помнят като мило и любознателно дете. А татко скоро ще се прибере. Ако те види така, ще... ще ни изгони. После дълго няма да ми говори. А ако има6е завещание, може би щеше да ме изключи от него. Че какво пък има - като че ли най-ценното са му онези големи бурета вино в малкото мазе. Бива си го, старият. Пийва често, но с мярка. Малко е сприхав по принцип, но като си изпие редовната чаша червена течност за деня, се умълчава и сяда на канапето. Гледа тъпи мексикански сериали. И върти като луд копчетата.Ти го донесе. Телевизора. Как бих ти го треснал в главата! Или в неговата. "Дистанционното, бе татко! Недей всеки път да ходи6 до него, опитвам се да гледам!" мърморя недоволно. А той вдига рамене въпросително. Не чува. Възраст, нали? Да, ама не. Като го питам дали иска още една чашка, веднага кима разбиращо, а сега... И се харесахте двамата. Ти още в началото, като дойде тука, му подари дебелото плетено елече - да му топли кръста, че все го боли. Старецът така доволно се захили, че щяха да му изпадат пломбите. Оттогава термо-колани, шотландски пуловери не важаха. Онова шибано елече от снахата (нали знаеш, че така те нарича не съвсем на шега). По цял ден с него. Сутрин го помоля да изхвърли боклука от кошчето, вечерта като се прибера - нищо. Гледа сериалите. Викам му "Добър вечер!". Не чува. Започвам да си мисля, че е заради елечето. Запушило му е ушите като онези, скъпите тапи, дето ми ги донесе една далечна леля от Англия - затъкваш си ги и край. Тишина. То и сега е тихо. Ама той се усмихва като тебе - почти по курвенски. Да го еба в семейството! На мене ли се смеете, бе?
Не искаш деца засега. Добре. И куче не щеш. Ще го преживея, макар че Лъки ми липсва. Имаш алергия към котки. Ами знаеш ли какво? Защо не се натъпчеш с някакви антиалергични консистенции, а после да лежиш без да мърдаш известно време? Аз ще домакинствам. Ще се чукаме още по-рядко. Ето - тъкмо няма да ти се налага да симулираш оргазъм докато свършвам в теб. Иначе харесвам как отмяташ косата си от потното ми лице. Толкова си грозна, че ме привличаш. По-скоро тялото ти ме привлича, но това е въпрос на гледна точка, а аз те гледам в много пози. Така че не ми се прави на невротичка, като ме ругаеш, че искам дете. Знаеш, че аз повече искам тебе. Всякак те искам. Искам те гола като късен сняг. Искам те мила като онова момиче, което беше преди две години. Искам те безметежно сигурна в редовния си маршрут към работа сутрин. И те искам моя като халка от благороден метал на безименния ми пръст. Донякъде за да не се чувствам виновен, когато изпитвам онова сладко чувство за притежание - нали знаеш, ако не сме заедно, като ти се обадя, да звучиш тъжна, че не съм до тебе; на приятелите си да разправяш, че ти липсвам... А то си е много в реда на нещата да те желая на следващия ден повече и повече.
Когато нашите се разведоха, почти усещах, че и аз не мога да имам нормални връзки и евентуален брак. Те просто бяха олицетворение на всички тъпи кавги, които никога не изглеждат опасни, но винаги се оказват такива. Веднъж, още бях съвсем малък, ги заварих да правят секс. Не разбирах, естествено, какво виждам и затова тихо ги наблюдавах през процепа на отворената врата на спалнята.. Сега мога да преценя, че всичко изглеждаше по задължение - нали знаеш, ще се ебем три пъти седмично, аз ще я клатя полуенергично, а тя ще симулира. Не знам доколко бяха свободомислещи родителите ми в секса, но не вярвам тя дори да му е казвала, че е страхотен и т.н. Горкият татко. Абе, то на него си му е било добре - свършва си работата и отива да пуши. А тя толкова го обичаше...
Ти си различна. Изживяваш всяко моментно удоволствие, страстна си, но е очевидно, че ти е много хубаво. Говорили сме. Почти всеки път стигаш до оргазъм и приятелките ти адски много ти завиждат. И има защо. Не е нужно да се хваля, защото знаеш, че съм добър. Нали така започнахме, с едно чукане без ангажименти. Но на сутринта ти все още беше до мен. После направи кафе за двамата. А преди да си тръгнеш, ме целуна по бузата. Телефонният ти номер беше написан с молив на страницата, която бях отбелязал, в книгата на нощното шкафче. Обадих ти се след два дни. Останалото няма да си го разправяме пак, въпреки че тази история не е съвсем ясна.
Само ако знаеше колко те мразя! Почти ме направи зависим, кучко проклета, към себе си. На двадесет и седем вече рядко се виждам с приятели, рядко оставам сам пред компютъра късно вечер, както преди, да попиша. Съвсем инцидентно пък се прибирам след полунощ. Не че се чувствам задължен пред теб. Много по-просто е. За мен си това, което са за татко онези буренца в мазето. Той вярва, че те винаги ще са пълни. Носят му единственото удоволствие и разнообразие в старческата му житейска монотонност. Точно както ти ме прегръщаш, след като си се накрещяла. Вярно, искрена си и това безкрайно много ме радва, но защо си мислиш, че евентуално дете би ни разделило? Имаш пълното право да се съмняваш в мен като сериозен и отговорен човек. А аз ще те питам : като се чукаме, не ти ли се иска вече да прескочиш на друг етап? Примерно може да те заведа на море. Или в Родопите. Ще спестя малко пари и - готово! Знаеш защо ще те водя там. За да ти предложа. Няма да гледам тъпо ако ми откажеш. Ще продължим все така. А изведнъж ако ме видиш по друг начин? Може пък и ти да пожелаеш да станеш съпруга и майка. Може пък точно това да си чакала и именно тази трансформация да те изпълни с твоя някаква си гордост, че стъпваш сигурно на земята. Искам семейство. С теб. Ще ми е сладко да ми удариш силен шамар преди вечеря за ей-така : стимул да се държа "прилично". Агресията ми се е стопила. Оттук нататък ще си крещим във force major, ама толкова силно, че ще оглушеем и... да, ще вдигаме неразбиращо рамене към всеки въпрос или молба извън нашия свят. После ще обличаме плетените си от истински дни топли елечета. И ще застанем лице в лице не с телевизора, а един срещу друг. Като герои на шибан екшън. Като любовници. Като врагове. Ще се усмихваме,седейки почти смирени. А всеки ден ще е от онези богатства, които наричат несметни. И градът ни ще е още по-цял от нуждата да се разбираме безгласно.
Ти ще си щастлива. Защото вместо дистанционното ще държа ръката ти.