автор: samodiva_yana

Сърцето бие с ритъм на жарава,
светът вече е друг,
червено-бяла песен заживявя
подета от въглени и от плът.

Ръцете ми бели поемат икона,
родена във вятър и дъжд-
една малка,но моя Мадона
чертае поетия път.

Стихиято грабва и нежно обича ме,
изгаря светът,
кристална магия изгрява в очите ми
и отново е пълен кръгът.

Кръг изначален,с лъч от бог начертан.
Хармония в свят нереален и аз-
цялата огън и плам...