Това е първото от редица текстчета на долнопробна поп-фолк тематика, родени в скучните часове в училище, когато бях 11 клас:) Анализите са вдъхновени от съботния "Труд", където Недялко Недялков си правеше такива малки гаврички:)))
1.Както си карах моето BMW
разбрах, че всъщност тъй е по-добре:
гадже-топмодел на задната седалка,
а във багажника - мъни и бухалка.
Припев
Аз си чопля яко печените семки
заобиколен от фенки - манекенки.
Мобифонът - в джоба и парите - бол,
семки за мезе и каси алкохол.
О-о-о-па, опа, шики-наки,
карам си аз и мотор Kawazaki.
2.Но парите свършиха, няма вече семки,
няма ги и моите фенки с пищни ненки.
А животът бавно, безспирно пълзи
и превръща кефа в река от сълзи.
Анализ:
Себе-одата "Печени семки" е своеобразна абстрактна деформация на изначалния хедонизъм в трагико-магнетично съществувание. Въведението (1) засяга като утилитаристичния меркантилизъм ("...парите - бол... "), така и еротоманията ("...фенки - манекенки..."), която кулминира малко по-късно ("...фенки с пищни ненки..."). Алиментарните пасажи ("...чопля яко печените семки...", "семки за мезе...") са в негласна опозиция на липсата на хранителни субстрати ("...няма вече семки..."), където демиургът превръща неволунтаристичния акт на обедняване в култ.
Лексемата "шики-наки" се явява логична-евфемистична последица от използваните в предишни жанрово сходни (поп фолк) химни експресации: "чака-рака", "тук-там", "примък-отмък", "дирли-дирли" и т.н. Поради това локализацията на този израз резонно е в припева (апогей).
Имената на чуждестранните МПС-та (BMW и Kawazaki) умишлено са представени в западноезичния си вариант, тъй като дотолкова навътре са навлезли в живота ни, че катадневната им употреба прави традукцията безпредметна.
В последната строфа (развръзка и епилог) лирическият субект излива цяла река от сълзи. Както отбелязва виден български лингвист (Н. Недялков): "Анатомически погледнато, тъй като сълзите са солени, би трябвало да еволюират в някакъв соленоводен басейн - море или океан например...", а не в река, но това е работа на притежателя на лиценза за авторско право, а не на скромните езиковеди. Но както самият Кант е отбелязал: "Абсолютът на гения е имунизиран срещу експликациите на бита", така че смело можем да се надяваме, че лирическият герой ще преодолее превратностите на съдбата.
28.09.1999г., 16:32 h
гр. София