автор: vavilon

Навръх Великден се понесе зловеща мълва за случилото се в малката църква.
- Божията майка плаче с кървави сълзи! Ще дойде и Страшният съд! - чуваше се ядовитият глас на клисаря - Разкайте се за греховния си живот, за грешните плътски желания! Влезте в Божия Храм и чуйте стоновете на Света Богородица, Тя плаче за Вас!

Анелия стисна ръката на Зарко, уплашените и очи се скриха в дланите му.
Камбаната биеше като за погребение. От всеки неин удар виковете на клисаря се усилваха и се разбиваха в прашното жужене на общественото мнение.
- Побъркал се е! Не знае какво говори ! Толкова работа ни чака, семействата трябва за изхранваме, а ни губи времето в заплахи! - недоволстваше роднина на клисар Пейо.
- Насадих декар с ранни череши, декар имам с лозе и още два декара с бостан. Помолих зетя да помогне, че няма да смогна. Трябва да се пръска, полива, не е шега работа! - отговаряше му Дойно.
- Прекрасно време, прекрасно топло време, а умопобърканият ум на Пейо успя да ни заблуди, като ни събере! Божията Майка плачела! С истински сълзи, ха! То, ако плаче, Спасителят трябва да плаче и Ние заедно с Него! - провикна се едра кокалеста жена.
Дочу се глухо одобрение.
- Вярно, че селото е малко, ама на щур човек да се връзваме по акъла - дявол работа! - усукваше мустак хаджи Коце.
- Къде е попът, поп Иван да дойде! Лъжете всички, бъркате в Душите, ще изпиете и кръвта ни, ако се наложи! Да гласуваме с онази пуста бюлетина, чорбари ниедни! - обади се силно Янко музикантът, кривоглед и изпит.
- Мари кумице, Янко все за гласуване мисли, мари! И кривогледото му око иска да се облажи от кюфтетата на скара. Па и да си посръбне винце от отлежалото на бай Марко, с щерка му любов да прави! - кикотеха се две възлести дебели устни и кривоподредени зъби.
- Мари Станке, що думаш! Не те ли е грях, мари, остави Янко, Светът се е побъркал! Камбаната бие, кучетата в селото вият - не е на хубаво! А и попът - никой от снощи не го е виждал! Попадийката разказала на зълва си как вечеряли, погледали филма, помолили се пред кандилото и си легнали. На сутринта, когато запяли петлите, попът не бил в леглото. Та досега!

Клисарят захлади думите на селската жена, гласът му придоби грубата сила на Сатанаил :
- Грях сред греховете, омраза сред омразата, лъжа след лъжата, кръв след кръвта! Покайте се! Идва Страшният съд! Майката на майките плаче с човешки сълзи, ако не признаете грешките си, ще идете в Ада небесен!
… Някой се провикна :
- Ключовете! Ключовете се намериха! Отворете вратата на църквата!
- Който влезе Там, ще умре! - предупреждаваше клисарят- Христос ще възкръсне от мъртвите и ще Ви накаже!
- Кметът, идва кметът и полицаят - също! - глъчката понесе ехото на слуха.
За облекчение слухът се оказа достоверен. Кметът Иванов и полицаят Цинцаров молеха тълпата да се отдръпне, за да стигнат по-бързо до Божия храм.
-Я, я… да видим що е истина! - простичко рече бръснарят.
- Хванете Пейо! А Вие - по-тихо и по-кротко! - заповяда полицаят на двама яки местни младежи.

Зарко усмиряваше плача на Анелия, дъщерята на попа :
- Всичко ще е наред! Ама като ти казвах да му купим GSM, сега щяхме да разберем къде е! Но за Великден - няма отлагане,
Nokia последен модел за баща ти!
Чу се позвъняване на ключове. Тежката желязна врата бавно и недоволно се отвори. Скоро сумракът се превърна в ден, а гласовете замлъкнаха. Тишината им се стори по-жестока от заканителните жестове на Пейо.
От Храма излезе полицаят, пребледнял, закашля се и бавно изрече:
- Хм… Скъпи приятели, хм… имам нелеката задача да Ви съобщя, че в църквата, хм…
Но Пейо го прекъсна рязко:
- Ето, видяхте ли? Майчицата плаче за Него, с кървави сълзи!
- Отведете го веднага! - провикна се кметът.
- Пламене, какво искаш да ни кажеш, освен "хм..."? - смъмри го жена му.
-Ами да, то … в Божия дом е станало убийство и то..., аз … - гласовете иззеха думите и хор от ужас и неразбиране се устреми към полицая.
- Какво говори той? Какво убийство? Точно тук? - обади се червендалестият кръчмар.
- Драги съселяни, кръвта на отеца е по иконата на Света Богородица - допълни по-смело Пламен.
Внезапно и отведнъж риданията на майка и дъщеря се сляха в потвърждение на невидимото, но видяно нещастие.
Недоумението на хората се разкъса от внезапния дъжд, изсипващ се над истината, дъжд - възраждащ и убиващ, предупреждаващ и омилостивяващ селските души.
- О, кръв, махни се от Тялото ми! - раздираше дрехите от разкаяние Анелия.
Попареният вятър се сгуши зад дебелия клонест дъб, вперил очи в разлетелите се объркани щъркели.


- Ани, скъпа, ставай! Закъсняваш за полицията, днес трябва да си вземеш личната карта, а стана време за обед.
На масата има от любимите ти кифлички. Направи си чай. Аз отивам до пазара. Хайде, ставаш ли? - нежно, но категорично прозвуча майчиният глас.
Външната врата скоро силно се затръшна. Трясъкът напомняше със силата си камбана, говореща с парливия тон на Сърцето.

Момичето се смееше по детски, отворило широко тъмните си очи, заслушало се в чуруликането на птичките.
- Какъв ужасен, странен сън - мислеше на глас девойката - а навън е лято и слънцето ми казва колко съм хубава, когато съм на път да сбъдвам мечтите си! - и се протегна сънено, в розовата си пижама.
"Вярата може да предизвика и убийство, ако Отчаянието изтръгне надеждата и я замени с Омраза!" - измяука предупреждаващо любимата и рижава котка.
Но Ани не я чу, обула любимите си джинси, танцуваща гъвкаво песен на Куийн.